Икебана е традиционно японско изкуство за аранжиране на цветя и буквално означава „да вдъхнеш живот на цветята“. Тя има символичен характер и декоративна употреба.  Практикуването на Икебана се възприема и като форма на медитация. Според древни китайски вярвания, изкуството Икебана представлява уникална комбинация на човешкия дух и природата. Всяка композиция е въплъщение на вътрешния мир на човека, на неговите чувства и емоции.

История на Икебана

 Според историческите записки през шести век будизмът е внесен в Китай и заедно с него обичаят да се поднасят цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. XVII век е времето, когато Икебана придобива статус на изкуство, независещо от религията. Първите учители били свещеници, а учениците им – аристократи. Впоследствие се появили много училища,  в които се преподавало как да се оформят цветни композиции, а Икебана станала достъпна и за обществото – самураи, богати търговци, както и други съсловия, включително и жени. Основателят на първото училище за Икебана е свещеник от храма Раккакудо в Киото. Произведенията му били толкова изящни, че другите свещеници търсели съветите му.

Стилове в Икебана

 Има три основни вида: насочен нагоре, наклонен, падащ надолу като водопад. Първоначално букетите са били с проста симетрична композиция от три стръкчета. Основният принцип при изготвянето на букет се е основавал на необходимостта от централно високо стебло, което да бъде съчетано с две по-ниски клонки. Но в началото на XVII век, будистите от школата Икенобо създали стила рикка (буквално "изправени цветя"), според който има седем основни правила за подредбата на цветя. Нужно било голямо техническо умение. Използвали са се високи бронзови вази. Основният елемент символизира небето или истината и обикновено е асиметричен, като сочи надясно или наляво. По-късно той заема централно и вертикално положение. Останалите многобройни клончета, всяко от които има собствено символично значение и декоративна функция, се поставят в центъра и образуват сърцевината на своеобразна сфера. Като цяло рикка е микрокосмос, който представя цялата вселена под формата на природна картина. Основните елементи на този стил - асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина, оказват силно влияние на по-късните форми на Икебана. Пълна противоположност на рикка е опростената чабана (буквално "чайни цветя"). Този стил  възниква през XVI век като част от чаените церемонии (чаною). Композицията се състои от едно две клончета или цветя, поставени в малък съд. Чабана дава основата на друг стил - нагеире (със значение "вмъквам"), при който малко на брой елементи се подреждат във висока ваза. Този стил се характеризира и с по-проста и небрежната аранжировка.

 Стиловете рикка и нагеире предопределят последвалото развитие на Икебана. От една страна, се набляга върху сложните техники, размаха на композицията, символизма и фиксираните стилове, а от друга, на спонтанността, опростеността, многозначността и почитта към естествения характер на самите материали. Стилът рикка обаче става все по-скован и формален и възниква нов по-опростен стил наречен сейка или шока (от китайски - "живи цветя"), който добива широка популярност. Този стил е официален и композицията е съставена от три клончета, поставени така, че да образуват разностранен триъгълник. Много школи налагат свои стилове в подредбата, но трите клончета стават известни като, съответно, тен (небе), чи (земя) и джин (човек).

 През XIX век се появява и стилът морибана (буквално означава "отрупани цветя"). Докато при традиционните стилове елементите са събрани и се разклоняват от една точка, при този стил се използват различни приспособления, с които се подреждат елементите по цялата повърхност на плитки съдове - суибан (буквално означава "воден басейн"). Използват се и кензани (специални поставки с метални "игли" за закрепяне на растенията). Този стил дава възможност за създаване на пейзажи по много натуралистичен, а не символичен начин, както е при останалите стилове. Могат да се използват камъни и дори минерали. Този стил дава пълна свобода на въображението, но е по-специфичен и по-сложен от нагеире. Друг стил е джиука, което означава „свободно падащи цветя“. При този стил няма никакви правила за аранжировка и целта му е по-скоро да покаже артистичността и креативността на твореца и неговата представа за красота. Позволява се употребата на всякакви материали. Съществува и бунджинбана - подредба правена от литератори. Тя изразява чувствителността на китайските ученици и художници. Японската подредба бунджинбана оказва голямо влияние върху стила нагеире. Тъй като стилът бунджинбана се използва като начин за лично изразяване, подредбата има нерелигиозен характер и се композира за конкретния случай. Начинът на аранжиране коренно се различава от официалността на рикка или сейка. За най-лесен, от всички стилове, се смята нагеире. Затова, съвсем спокойно, може да опитате да аранжирате цветя у дома си, придържайки се именно към този стил.

 Необходими са ви само: висока ваза с тясно гърло; клонка, която да ви служи като скеле, като я поставите някъде по средата на вазата на кръст, може да е клон от лоза или младо клонче от дърво; вашите любими цветя, които да са с последователни различни дължини. По дългото цвете винаги се поставя от страната на лявото ви рамо, а другите две се аранжират така, че винаги цветовете да гледат нагоре.

Източник: www.rozali.com