От дълбока древност японците умеят да общуват с природата. С особена чувствителност те възприемат всичко, което ги заобикаля. Икебана не е просто красиво подреждане на цветя. В нея има философия, история и особена символика.
Това древно японско изкуство всъщност води началото си от Индия, навлизайки в Япония през Китай. Основите на икебана в Страната на изгряващото слънце са положени от Оно но Имоко, който през VI в. пр. Христа посещава няколко пъти китайския императорски двор и се запознава с тамошната традиция за поднасяне на цветя. По-късно се отдава на увлечението си по религиозното подреждане на цветя в храмовете. Създава собствен стил и своя школа. Това е и най-старото училище по икебана в Япония, първите сведения за което датират от 1462 г.
Умни, любознателни и находчиви, японците осмислят и пречупват през своето специфично светоусещане всичко ценно, което им се предлага. Те остават верни на собствените си традиции - чистота, икономичност и изразителност на линиите, свежест и лекота на багрите. Така откриват много красота в простия глинен съд, в малкото стръкче трева.
Любовта към прекрасното е вътрешната им потребност. С много труд и творческа фантазия те превръщат религиозния обичай за поднасяне на живи или изковани от мед лотоси в жертва в храма на Буда в изобразително изкуство, наречено икебана.
В желанието си да създават повече красота, монасите, които по-късно стават и най-големите майстори в подреждането на цветя, търсят вдъхновение сред природата,
която възхваляват в стихове и песни
на който той вдъхва нов живот
Отворете широко сърцето си
Изненадата на шогуна
Правила
- Всички елементи се поставят асиметрично и обикновено образуват триъгълник. Не е задължително да бъдат на едно равнище.
- Пропорциите на основните елементи предопределят преди всичко размера на съда - неговия диаметър и височина.
- При подреждането на икебана съдът би трябвало да съответства на растителния материал - желателно е той да бъде едноцветен.
