Лиора Симон е сред най-популярните изпълнители на Израел, с множество международни прояви, включващи както важни събития от календара на големите еврейски общности по света, така и участия в международни конгреси и изпълнения пред широка, разнообразна аудитория.
Може би най-известната й песен е “Амен”, с която представя Израел на Евровизия през 1995 година. Впоследствие тази песен се превръща в своеобразен химн на еврейските общности по света.
Тя е в България по покана на Посолството на Израел в страната ни и освен във Велико Търново ще изнесе концерти в Кюстендил и Бургас.
Първото си интервю Лиора даде за “Янтра ДНЕС” минути след пристигането си във Велико Търново. Тя разкри пред областния всекидневник какви са възгледи й за музиката и културата, кои са най-големите постижения в кариерата й и развълнувано говори за връзката между българите и народът на Израел.
– Лиора, за първи път ли посещавате България?
– Не, всъщност за втори път идвам във вашата страна. Бях тук преди около осем години, но беше само за една вечер и изпълненията ми бяха пред публика изключително от еврейската общност в България. Този път ме покани Посолството на Израел в страната. Тяхната идея бе да направим тези концерти пред по-широка публика, защото са убедени, че по този начин ще спомогнем за по-добрия контакт, по-доброто разбиране между еврейската общност и останалите хора в България. Българите са много топли, много мили хора. От момента, в който дойдох тук, се чувствам, сякаш съм у дома.
– Как избрахте Велико Търново като един от трите града, в които да изнесете концерти?
– Както казах, аз съм тук по покана на посолството и всъщност те са определили в кои градове да бъдат концертите. Те искаха хората в България да чуят музика, която носи културата на Израел и да свърже допълнително двете страни. Те вече са свързани по сърце, свързани са от самата история. За мен идеята за тези концерти е много специална. Аз съм посещавала много страни, но не навсякъде съм пяла пред толкова широка публика, извън еврейската общност. Но там, където това се е случвало, като например в Аржентина, това сякаш винаги е отваряло някаква връзка между общността и останалите хора. Отварят се сърцата им едни към други. И хората се разбират по-лесно. Защото музиката е вид език, това е езикът на сърцето и душата. Тя помага и в отношенията между хората, в разбирането между тях. Използвам момента да кажа, че хората в Израел, посолството и аз самата изключително съжаляваме за трагедията, която се е случила във Варна и във Велико Търново. Изключително ме натъжава да чуя за всичко това, че подобни неща са се случили. Израел в своето сърце е с вас, с българите. И бихме искали да помогнем, с каквото е по силите ни.
– Изнасяла сте концерти в много страни, срещала сте се с много различни хора и култури. Смятате ли, че музиката може да бъде мост между тези различни етноси и религиозни групи?
– Разбира се. Аз работя върху това и в самата ми родина. Имам шоу там, в което пея арабска музика, на арабски език, пред арабска публика, в Северен Израел. И това е шоу за “шалом”, за мир. Изпълнявам песни на певица, която живееше в Египет. Тя беше еврейка, но беше също и египтянка. Пееше на арабски и това е уникално. И аз научих нейните песни, изпълнявах ги с общо двадесет музиканти. Половината от тях са араби, а другата половина – евреи. Но всичките са с кипа (традиционна еврейска мъжка шапка) на главите. И се разбираха прекрасно помежду си.
Предизвикателството да пея на арабски за мен беше много голямо. Разбирам какво пея, мога да чета и пиша на него, но арабският не е като моя език, той е много различен. Това отвори съзнанието ми към този тип музика, но също и сърцето ми, за да мога да се справя с това предизвикателство, да усвоя тази музика. Тя е наистина много сложна. Построена е върху звукове, които изобщо не съществуват, примерно при свиренето на пиано, като ноти, като тонове… Много е сложна, но е същевременно много красива. И това е нещо, което обожавам – когато отида на ново място да усвоя езика, да усвоя музиката. Дори когато са напълно различни от тези на моята страна. Аз имам представления например в Грузия, пея и на грузински, който е много специфичен и труден език.
– Вие пеете наистина на изумително голям брой различни езици. Смятате ли, че всеки от тях носи свой собствен начин на изразяване? Послание, което може да бъде предадено само на него?
– Да, така е. Също така мисля, че музиката на всеки един народ е неговата душа. Тя изразява абсолютно всичко. Например аржентинците имат много музикален език, те сякаш пеят чрез него, дори в нормален разговор. Но същото го притежава посвоему всеки език. И когато имаш допир до него, ти можеш да усетиш самите хора, самия народ. Аз вярвам, че аз принадлежа на целия свят. Обожавам, когато посещавам различни държави, да “вкусвам” от тяхната музика. По същия начин, по който вкусвам от храната им, аз опитвам музиката им. Има различен вкус, със свой собствен уникален аромат.
– Вашите песни имат много характерно звучене. Доколко това се дължи на фолклора, на традициите на хората от Израел, а и на другите страни, които сте посещавала?
– Това идва от традиционната за тези народи музика, която слушам. Между другото слушала съм много музика от Балканите. Използвала съм дори характерен за този регион инструментал в моя песен, но с текст на иврит. В нея се пее за това да запазим мира и добрината по света. Израел е страна, която е изградена от много различни култури. Защото еврейският народ идва от целия свят, за да изгради своя собствена държава. И поради това имаме влияние от най-различни места по света. Аз например съм отраснала с руска музика, защото много от пионерите, които са изградили тази страна, идват именно от Русия. От друга страна, майка ми и нейното семейство идват в Израел през 1949 г., като преди това те са живели в Либия, там са корените им. Те говорят арабски, възприели са много от традиционните арабски песни, в които се пее за щастието, за любовта… През годините аз все повече се отварях към тези различни култури и музиката им. Мисля си, че и като цяло хората в Израел все повече се отварят към тях.
– Успява ли това отваряне, чрез музиката, да преодолее историческите и религиозни различия, които съществуват между тези народи?
– Да, защото тя отваря сърцата. Отваря ги към културата, не към правилата и условностите. В музиката, в изкуството, няма правила. Само любов и красота. И ако ти се отвориш за тях, ще се наслаждаваш и на музиката. Ако не го направиш, просто ще пропуснеш тези емоции и посланията им.
– В какво намирате вдъхновение, когато пишете своята музика?
– В хората. В различните ситуации. В живота сам по себе си. Защото това е музиката – животът, любовта, душата. Да бъдеш позитивен, да бъдеш добър. Да се опиташ да виждаш най-доброто във всичко, което ти се случва, и да се учиш от него. Обичам да правя хората щастливи с това, което правя. На сцената давам цялото си сърце на публиката. Винаги. Няма значение колко съм била уморена, как съм съм чувствала преди това. В момента, в който изляза пред тях, сякаш за момент преминавам в друг свят. Това е най-важното за мен. Радвам се, че и децата ми разбират неговата важност. Това, че аз следвам мечтата си – да правя хората щастливи и да правя това, което мога най-добре в моя живот, и това, за което аз вярвам, че съм дошла на този свят. Да пиша музика и да я давам на света.
– “Амен” е може би вашата най-известна песен, с нея представяте Израел на “Евровизия” през 1995 г. Какво е посланието в нея, това, което я прави толкова специална?
– То е вид благословия за всички. В нея аз отправям молба за щастие, за по-добър свят, за мир към хората. Но това не е религиозна песен. Чувствам се благословена от Вселената за тази песен. Че тя се появи точно в правилното време, на правилното място. Разбирате ли, това е нещо, което се случва веднъж в живота. Благодарение на тази песен днес аз изнасям концерти по целия свят. И хората я пеят в Австралия, във Франция, в Германия. Преди около шест месеца бях на едно представление в Берлин. И публиката пееше “Амен” на иврит. Те не го разбираха, сигурно нищожна част от тях знаеха този език. Но те знаеха всяка една дума от текста на песента. Невероятно е.
– Спомняте ли си какво беше усещането да сте на сцената на “Евровизия”?
– Това е нещо, което никога не забравяш. Имам много мои собствени върхове в кариерата ми. Един от тях бе да пея заедно с Мерседес Соса, която почина преди около четири години. Тя е изключително голяма фигура в музиката на Аржентина и преди смъртта си посети Израел. Възможността да изляза на сцена с нея беше нещо невероятно. Подобно бе и усещането на “Евровизия”, но и по-различно. От една страна, там ти представяш своята държава, своя народ. И искаш да го направиш по най-добрия начин. Спомням си, че в този момент си помислих за майка ми. И си казах, ще изпея тази песен на нея. Просто избрах в този момент да забравя всички онези милиони хора, които в момента ме гледаха, и да отправя тази песен към майка ми. Баща ми също е много важен за мен, но именно тя винаги ми е давала сила, насърчение да бъда това, което съм. Да следвам своята мечта. Днес се опитвам да правя същото за моите деца. Когато напускам страната, те не остават сами, защото баща им и роднините, и всички близки и приятели са около тях. Но мен ме няма, не сме заедно. И винаги им казвам “Правя го, защото следвам моята мечта. И искам и вие да бъдете такива. Да изберете сами какво искате да правите в живота си и този избор да е със сърцето ви”.
– Какво е по-специалното, по-различното в концертите, които ще изнесете в България?
– Мисля си, че като цяло българската публика не познава повечето ми песни. Не познават и мен, макар че вероятно са чували за моите песни. И изпитвам голямо вълнение, защото много от тях ще ги чуят за първи път. По-често пея пред еврейските общности, които знаят песните ми и ги разбират. Когато пея пред по-широка публика, например в Аржентина, пея на испански. Но тук, повечето от тези, които изпълнявам тук, ще са на иврит. Въпреки това чувствам, че българите имат отворено сърце за новите неща. Чувствам, че хората тук са живи, любопитни. И това е едно любопитство в най-добрия смисъл на думата. Мисля, че точно то може да обедини хората. И си мисля, че идеята на посолството за тези концерти беше страхотна. Щастлива съм за това, че избраха мен за концертите.
– Какво ще е твоето послание към българския народ?
– Като израелка мога да кажа, че българският народ и еврейският народ вече имат обща история. Има един арабски израз “Сърце върху сърцето”. Мисля, че хората в Израел обичат българите, в немалка степен и за това, което вашата страна е направила за нас през Втората световна война, спасяването на българските евреи. Това е нещо, което създава много силна връзка помежду ни. Мисля, че хората ще усетят тази любов чрез моята музика. Това е моето послание.
– Помисляла ли сте някога да напишете и да изпълните песен на български език?
– Вече съм си обещала, че ще направя това. Понеже имам шоу в Израел с арабска музика, нямах възможност да посветя време за нова песен, преди сегашните концерти. Но сега ще го направя.
Пламен КАРАИВАНОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
